Никога не съм имала проблеми с писането на есета и други подобни текстове, но когато стане дума за необходимостта в текста да бъде инкорпорирано академичното писане за мен това представлява значителен проблем. Поради тази причина вместо да запиша Право или Международни отношения например, реших, че за мен ще е много по-лесно и полезно да уча Журналистика. Много често при писането на журналистически статии, блогове и прочие, есеистичния стил за предаване на информация към публиката е много по-интересен и привлича повече внимание от академичния.

С други думи, смятах че по време на следването ми няма да се налага да пиша курсови работи и реферати, които изискват строго научен стил на представяне на информацията. Оказа се, че греша и във втори курс на моето следване имахме една факултативна дисциплина, по която преподавателят постави задачата на напишем курсова работа. свикнала да оформям изложението на текстовете си доста есеистично, използвайки различни способи от журналистическото писане, пристъпих към написването на курсовата работа по същия начин, както винаги до сега. Свободно изразих своята позиция по въпроса, на места дори малко по-емоционално отколкото трябваше, но крайният резултат бе доста добър по мое мнение.

Оценката, която получих за моята есеистична курсова работа не бе много задоволителна, но поне бе положителна. Основните проблеми, които ми бяха посочени от преподавателя бяха следните: курсовата работа изисква използването на научен стил и представянето на доказателства в подкрепа на поддържаната от мен теза. За разлика от това, моята курсова работа се отличавала с много емоционален анализ, който за съжаление не е подкрепен в достатъчна степен с научно обосновани доказателства за подкрепената от мен теза. С други думи, правете разлика между есе и курсова работа – последната изисква използването на академичен стил на изразяване, а емоцията следва да бъде обрана максимално за сметка на научни доказателства на тезата ви.