Как се пише дипломна работа?
При разработването на дипломна работа едно от основните изисквания е разработката да отразява самостоятелен принос на студента и коректно позоваване на чужди източници на информация.
Дипломната работа притежава самостоятелен принос, ако е представена по начин, който се различава от всеки чужд източник – писмена публикация, в т.ч. и задание, разработено от друг студент.
Това не означава, че при написването на работата, не могат да бъдат използвани чужди информационни източници. Най-важното е, че тези източници трябва да бъдат ИЗРИЧНО ЦИТИРАНИ. Студентът е длъжен да поставя буквално взаимстваните пасажи и изрази от чужди източници в кавички, като цитира източника по някой от официално възприетите начини. в случай, че чуждите мисли и идеи се преразказват или обобщават, отново е задължително коректното ползване на първоначалния източник като се упоменава в текста или под линия.
Дипломната работа се разработва от студента в тясно сътрудничество и консултации с определения от катедрата ръководител. Като тема трябва да бъде избран значим проблем.
Дипломната работа трябва да съдържа следните основни компоненти.
1.   Уводна част.
o   В увода трябва ясно да бъдат формулирани целта (целите) и задачата (задачите), които си поставя дипломанта при разрешаването на избрания проблем.
o   Едновременно с това обосновано трябва да бъдат очертани ограниченията, в рамките на които се търси решение на проблема.
2.   Теоретична част.
o   Студентът трябва да демонстрира добро познаване на теорията, свързана с проблема и да цитира коректно ползваните литературни източници.
o   На тази основа трябва да бъде разработен и обоснован модел на изследване на избрания проблем, които включва ясно формулирани хипотези (предположения за съществуващи закономерности, причини за предполагаеми проблеми), ясно формулирани методи за набиране на емпирична информация, ясно формулирани методи за анализ на информацията.
3.   Емпирична част.
o   Базирайки се на формулирания модел за изследване, дипломантът трябва да събере емпирични данни, като коректно идентифицира източниците на инфорчация.
o   С помощта на подходящи аналитични методи трябва да се направи анализ на данните.
4.   Заключителна част
o   трябва да съдържа обосновани самостоятелни изводи, прогнозни очаквания и препоръки за практиката.
o   Добре е да бъдат очертани идеиза бъдещи изследвания като продължение на направеното от дипломанта.
В края на дипломната разработка трябва да бъде посочен списък на ползвните литературни източници, при което е задължително посочването на цитираната в текста литература.
Като цяло е важно дипломната работа да има логично изградена и балансирана структура. Изложението да бъде прегледно, а анализите и изводите да бъдат подкрепени с данни, представени графично или таблично.
Дипломните работи без коректно цитирани източници на информация и без прегледно формулирана методика за събиране и анализ на данните от проведено изследване не винаги се допускат до защита.
Правила за оформяне на използваната литература
Библиографията е пълно отразяване на всички информационни източници, използвани за написването на дипломната работа. Тя се подрежда по азбучен ред на фамилните имена на авторите. Ако даден източник е написан от повече от един автор, първото име се взима за азбучната подредба, а останалите имена се изписват както са написани в източника.
При изброяването на ползваните книги трябва да бъде посочена следната информация:
•   фамилнато име на автора, инициалите или първото му име (изписано по начина в източника);
•   заглавието на книгата – подчертано;
•   поредност на изданието – освен ако не е първо;
•   година на издаването – в скоби;
•   името на издателството;
•   мястото на издаване.
Някои книги са написани от няколко автора с общ редактор. в този случай името на редактор се поставя в библиографията по азбучен ред, последвано от (ред или Ed), след което се цитира заглавието и т.н.
За използваните списания и вестници се дава следната информация:
•   фамилнато име на автора, инициалите или първото му име (изписано по начина в източника);
•   заглавието и подзаглавието на статията – поставено в кавички;
•   името на списанието или вестника – подчертано;
•   номер и година на броя
•   година на издаване – в скоби
•   номер на страниците на използваната статия
Ако в разработката се използват източници на различни езици, препоръчително е библиографията да бъде разделена на кирилица и латиница.
Справки, бележки и препратки
Съществуват множесво начини за събиране на справки, забележки и препратки. Препорачително е в разработката да се използва само един стил.
Харвадска система. При нея веднага след забележката се цитира фамилията на автора и годината на издаване. По този начин лесно могат да се вмъкват бележки, без това да се отразява на останалата част на работата.
Справката, препратката или забележката може да бъде представена и по длуг начин като се започне с името на автора: …. ( Чембърлин 1956) отбелязва, че ….
В края на работата информационните източници се подреждат по азбучен ред на фамилиите на авторите. Ако са използвани повече източници от един автор, публикувани в една година, те могат да бъдат разграничени като 1998а, 1998б, и т.н.
Система на номерация. Информационните източници се подреждат по номера – на всяка справка се дава номер и всеки път когато тя се използва се препраща към съответния номер. Номерата се изписват или над справката или под ния, поставени във скоби: …. Чембърлин (отбелязва, че … Номерата на справките са подредени в края на разработката по възходящ ред като са дадени всички детайли за всяка една от тях в списък на бележките.
Този метод не нарушава хомогенността на текста, но ако се наложи прибавяне или изтриване на дадена забележка, ще се наложи преномериране, като не са изключени грешки в поредността на номерацията.
Бележки под линия. Те могат да се отбелязват със звездички или да бъдат номерирани, като в долната част на страницата се посочват използваните източници. Номерацията (независимо със звездичка или числа) започва от началото на всяка нова страница. Когато се цитират няколко справки или забележки, информацията под линия може да стане прекалено голяма и да възникнат проблеми с оформянето на страницата. За това тази система е препоръчително да се използва, ако бележките под линия са малко и не са дълги. Бележките под линия могат да се използват и за добавяне на допълнителна информация, която не се включва в основното изложение.