За написването на курсови работи за български университети може да бъдат открити множество текстове в интернет – какво следва да включват, как да бъдат структурирани, как следва да се подреди използваната литература. Когато става дума за разработването на курсови работи за чуждестранен университет разликите могат да бъдат много големи. Тук няма как да изведем общи принципи за тяхното написване, защото те до известна степен се определят: първо, от държавата, в която се ситуира университета; второ, от самия университет и възприетите от него добри практики при написването на курсова работа. Това, което обаче следва да бъде отбелязано като общо между всички тях е прилаганата стриктна политика за борба с плагиатството. За разлика от България, където макар и да бе приет закон, в който се забранява плагиатството, много университети и преподаватели все още не използват в пълна степен възможността на специалните програми за проверка на автентичността на текстовете и не се прилагат строги наказания за плагиатство. В чуждестранните университети откриването дори на минимален процент текст в курсовата работа, който не е цитиран се определя за плагиатство, а наказанията могат да достигнат до изключване от университета или дори забрана за следване на територията на дадената държава. Следователно, ако разработвате курсова работа за чуждестранен университет, тя следва да бъде авторска, и когато са използвани чужди мисли в нея – задължително следва да бъде посочен точно авторът, книгата или статията, страницата на която се намира цитата и прочие.

Що се отнася до техническото оформление, то варира значително, и преди да започнете да пишете курсовата работа е желателно да се консултирате с подробните изисквания, които всеки университет и катедра е разработил. Това важи с пълна сила за начина на цитиране на използваната литература в текста.